D.E.Vill's Home

Облякох си светлосинята тениска с надпис 'Angel... Yeah right~', тъмно сините дънки и зелените кецове и започнах да си търся учебниците.

Затворих си капачето на телефона и станах.
- Аз.. тръгвам o_o - и излязох.

Почесах се нервно по главата и въздъхнах
- ЧАО, миличките ми XDD

Вече с приготвена чанта отидох на балкона.
- WTF, къде е Чики O___O

- А, ти си тука, изфърча от тука като ... та, приятно даскало?

- Олеле~ - Изтичах по стълбите на болу - ЧАО ВИКЕЕЕЕ ~!

- А, да, чао... никой не ме отразява - нацупих се и въздъхнах - ЧАО!

- Само дето станах - намусих се, съблякох се така, че си останах само по боди и се наврях под завивките - Интересно, защо имам чувството, че тези дни някой има рожден ден...

Набързо се качих по стъпалата и застанах пред вратата, за да си почина.
- Ебах ги у стъпалата..
Посегнах да отворя вратата. Заключено.
- Вике! Вике отвори ми! о_о

Но вики беше в десетия си сън

- Вике! ВИКЕ! - виках като ненормална на вратата.
Изведнъж чух телефона си да звъни.
- I can tell u want me too.. - пеех си докато вдигна. - ДА? - извиках.
/- Имаме проблеем./
- Да, знам. Викето не ми отваря шибаната врата!

- МЛЪКНЕТЕ БЕ - викнах в съня си и покрих с възглавница ушите си

/- Радвам се, че това е проблема ти. Дядо ми иска концерт, довечера в Токио./
- WHAAAAAAT?!?!?! O_O - сепнах се на вратата. - ВИКТО-ВИКЕЕЕЕ!! ОТВАРЯЙ ШИБАНАТА ВРАТА!! ВЕДНАГА! - извиках още по-силно и ритнах вратата. - Ох, ох, ОООХ! УМИРАААААМ... Какъв концерт? Тоя да не се е побъркал?! - върнах се към разговора по телефона.

- Шибани, шибани, шибани ХОРА, какво искат пак, сигурно са... ЧИКИ - скочих като попарена от леглото, направих две калбета и бях пред вратата - Ауч... - отключих вратата

- HOLY JESUS! Сети се! - влязох най-безцеремонно и се запътих към стаята си. Там събрах някой работи в един сак и се върнах в хола.
- Събирай си багажа. Довечера имаме концерт в Токио. - пуснах си сака на земята и зачаках.

Изтърчах по стълбите и влязох в апартамента.
- Ох, какво сте се разкрещяли..

- Какво... КАКВО??!? ТОКИО, ТАЗИ ВЕЧЕР?!!? ЗАЩО!?!?!?НЕ СЪМ ПОДГОТВЕНА?!?!?!?

- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! Вземи си само най-необходимите неща. - Има стилисти и Джони-сан за останалото. А, Ире, ние... Аз изпадам в истерия, а Викето ми говори на висок тон... - погледнах нагоре все 1 нищо не сме напраили.

- Както винаги... xD Вики, знам че не си от началото с нас + те нямаше известно време, ама не свикна ли на внезапните концерти и идеи на дядо ми~ - Влязох в стаята и измъхнах една раница то изпд леглото - Чике, ХюнМин е тук, ако си готова може да слезеш да си поговорите, аз ще помогна на Вики да се оправи x3 - Подадох чифт слънчеви очила на Вики

- То говоренето не е много интересно, ама все пак.. XD - огледах се, - Отивам, отивам.. - вдигнах си сака и слязох.

Цялата треперех
- Ири, изпадам в истерия... побърквам се... ЗАЩО не ми се обадихте преди час, тогава - млъкнах и започнах да пъхам дрехи в огромния куфар, мърморейки си нещо

- Че аз разбрах преди ... 3-4 минути ? - Избърпах големият куфар от ръцете на Вики и й метнах една малка раница

След като вече бях готова, сложих си якето, вързах косата си на плитка, духнах бритона си, сложих очилата и въздъхнах
- ГОТОВА СЪМ за купон ;333

Въздъхнах и тръгнах на долу по стълбите.

Затичах се надолу по стълбите, дръпнах я за ръката и продължих xDD
- Нямаш си и на представа колко съм притеснена