Russian Sushi

... Не можах да се сдържа.. XD

Чики ме набута в сградата и зачезна за минута.
След това се върна и аз я изгледах странно.
- Ми, понеже идваме тук всеки ден и аз просто знам всичко... ох, не мога~ гладна съм~ пуши си~ ЯДЕНЕ!- креснах последната дума, когато видях поднос със суши на една маса и се наложи да хванаръката на Чи зада не се нахвърля на храната.

Донесоха ми кафето и поръчах на Ирето възможно най-голямото, което имат. Донесоха го почти веднага.
След това Саймън (негъра)и готвача ни зяпнаха. Отнчало ги игнорирах, но накрая не издържах и им се сопнах.
- Какво?!
- .. Вие май не сте от тук? - започна Саймън. Беше се облегнал на ръцете си като момиченце.
- Сериоооозно.. - извъртях очи.
- Ооо, и като гледам учите при Изая-кун... - започна замислено той, и се ядосах само при споменаването на името му.
- Да, копелето му недно...
- И явно със Шизуо ще се разбирате..
- Ооо, да! - почнах да се смея.
Говорихме за рандъм работи и човека се оказа свестен.

Игнорирах всичко освен храната пред мен, докато не спомена Изая.
- Фшоя идшиот... - преглътнах и тръгнах да гвора на ново, но забелязах едно много красиво оформено суши и продължих с храната. Чи и Саймън си говореха, а аз само кимах. По едно време ми хрумна нещо.
- Хей, можеш ри да ме вдигнеш на ръце ? - И двамата ме зяпнаха. - Какво?! Искам да видя как е да си висок - Измрънках аз, но получих обещание да пробваме преди да тръгем.

Говирихме си известно време, докато най-накрая не се сетих да си погледна телефона и да видя колко е часа.
- Ъ, Саймън, вземи я вдигни и да си ходим, защото, ъ.. имаме 5 минути да се завлачим до училище.

Едва не се задавих щом Чи каза 5 минути.
- Е, не. - Проплаках и си удрах главата в масата.
- Мога да ви заведа, едва ли ще е проблем да вдигна и двете ви и да дтичав до училището! - Саймън се усмихна широко, а аз ококориш щастливо очи сякаш ми бяха обещали да ме заведът в някоя магическа страна с летящи понита.

Погледнах скептично ухилената му физиономия, после и Ирето и въздъхнах.
- Добре, вземай Ирето, аз ще тичкам след вас.
И докато се усетя той я беше лепнал и излизаше.