Общежитието на училището

Когато стола прелетя нямаше нужда да се дърпам на където и да било. Но когато усетих масата да се приближава ми се наложи да залегна. Оказа се, че и Изая е направил същото. Бяхме на няколкко сантиметра един от друг. Той се ухили злобно за пореден път и се доближи до ухото ми.
- Ще се видим по-късно.
И след това изчезна. Просто изчезна. Изправих се. Нищо. Всички се бяха върнали към нормалното си хранене сякаш това да прелитат маси и столове беше нормално.
Наядохме се и се върнахме в стаята. Врата все още нямаше. Дежурният ни се извини за наудобството, но не можели да я оправят толкова късно, но до утре щяла да бъде готова.
Щяхме да псим на отворена врата. В мъжко общежитие. Чудесно.
Като изключим Изая, който се държеше като кучка имаше няколко приятни лица, но за жалост и те изглеждаха като кучки. Което значеше повече забавление.
Легнах си на леглото и зяпах тавана известно време, докато не ми се стори, че видях движеща се фигура до врата. Отначало с еопитвах да я игнурирам, но любопитството надделя.
- Отивам да изпуша една цигара на балкона. - съобщих на Ирето и си пребърках нощното шкафче.

Харесваше ми тук. Определено вече ми харесваше. Вече намерих мишена за тормоз, ако случайно ми доскучае.
Наложи се да спим на отворена врата. Супер, трябваше да стоим с шибаният бинт за всеки случай... Изведнъж Чи се изправи и отиде към балкона за да пуши. Пъф, дали си беше набелязала някой.
-Хей, не.. не се сваляй с никого... тоест това може, ама внимавай - казах унесено и се обърнах на една страна готова да заспа. Е, не ми се получи. Едва ли бяха минали и пет минути и станах, обух си някакви маратонки, един широк суичър с качулка, нахлупих си шапката и се запътих към вратата.
- Ще поогледам, Мисля, че имат хубав заден двор. - После излязох и се залутах по коридорите. Ха, добре че нямаше никой който да ме върне в стаята ми. А и дори да срещна някой такъв, нова съм, играя роли добре, ще ми се размине. Изкикотих се и извадих телефона си за да проверя някой новини по пазара.

- Няма, небой се... Но все пак нищо не обещавам! Иии ако има нещо ще ти звънна. - усмихнах се на вратата и излязох.
Извадих телефона и слушалките си от джоба на дънките си и си погледнах краката.
'Защо, по дяволите имам лак? ^^"'
Но нищо, половината народ вече спеше, другата половина беше по леглата и никой не обикаляше по коридорите. Като се върнех щях да го изтрия.
Тикнах си едната слушалка в ухото и си пуснах музика. Другата я оставих да виси за всеки случай - да не би някой да изкочи от нищото и да ме стресира, че много стрес ми се насъбра днес.
Няколко пъти сгреших коридорите, но все пак успях да намеря проклетия балкон.
Облегнах се на лактите си и лапнах една цигара. Гледката беше невероятна! Училището в цялата си прелест.
- Very beautiful, indeed. - въздъхнах и оставих пушека да излез епрез ноздрите ми. Оставих музиката да ми дрънчи в главата и от време на време си припявах. - .. Bruises and bitemarks, say, takes one to bring the.. а! - вниманието ми беше привлечена от тъмна фигура, която напускаше пансиона. Момчето беше навлякло някакво черно яке с пухкава качулка и тъмен панталон. Посред лято. Извадих телефона си и се обадих на Ирето. Докато набираше момчето се обърна. Сега разбрах от къде черната коса и фигурата ми бяха познати. Изая.
Ухили се злобно, както винаги. Съжелявах, че телефона ми трябваше да е толкова светло зелен и че светеше толкова много. Направих се, че не гледам него и изчках Ирето най-накрая да си вдигне телефона.

Лутах се, както на ме ми се стори - цял век. Имах чувството, че е като лабиринт, но поне запомних пътя по който минавам и стаите. И най-накрая стигнах до целта си. Тъкмо се приготвях да отворя вратата на проклетата градина и видях някой да минава по страничният коридор на този в който се намирах. Боже, кой носи такова облеко посред лятоНо имаше нещо странно познато и надменно в походката и самото излъчване на момчето. Телефона ми извъня и наруши тишината, но нямаше за какво да се притеснявам. Момчето вече отдавна беше изчезнало. Издишах тежко и го извадиx "Чи-лидър-чан". Определено трябваше да го преименувам за да не стане някой гаф. Отворих капачето и натиснах зеленият бутон.
- Да ? - Нямаше начин да не й споделя какво видях,все пак трябва малко да се позабавляваме.

- Боже, не можеш ли да си вдигаш телефона по-бързо? И имам въпрос, - дръпнах си от цигарата. - Може ли ученик да излиза по това време? - казах, наблюдавайки съсредоточено фигурата, която се движеше до не толкова вифоката стена, обграждаща училището, което беше в съседство.

- Попринцип - не, но ние го правим~ и не само ние, мернах нещо странно тип 'Идвам/Отивам към Сибир'. Щях да го заговоря, ама такава надменност идваше от него, че предпочетох да гушна саксията до мен. Беше хубава бту. Та, защо питаш? Да не би да са те спипали и да те питат дали учениците имат право да излизат по това врем... не, не, няма смисъл в това. Бту, не ми казвай, че си пушила през цялото време. Бог знае дали тук има качествени цигари... ако има цигари въобще. Може да сме попаднали на някакви монахини дето нищо не правят. Не бих се очудила, толкова е тихо. А, единственият жив обект прилича на ескимос... Боже, ще си умрем млади. - Изсипах на веднъж докато продължавах по коридора по който беше заминало момчето. И стигнах до входната врата. Е, беше заключена. Струваше си да опитам.

- Хм... черно яке с пухкава качулка, поправи ме, ако греша. - ухилих се злобо на нищото пред мен. - А иначе, не се тревожи за моите цигари, все ще изнамеря нещо от някъде. Само ако приверяват ще стане проблем, защото имам намерение да вкарам малко трева и да напуша.. двама-трима. - усмивката ми стана още по-голяма. - А ти къде си бтв?

- Същото и кога успяда набележиш двама - трима... няма значение, сто про е забранено, но не помня това да ни е спирало. - Докато говорех, измъкнах една фиба от суичъра си. Никога не знае човек, кога ще му потрябва да оправя ключалки за които няма ключ. Щрак и вратата бавн се отвори.
- Ами, пред общежитието. Тооочно на прага.. трябва да призная, охранителната им система съква толкова яко, че и ядрена бомба да внесът вътря, няма да има проблем. - Прибрах фибата и заврях ръката в щжоба на суичъра ми. Закрачих бавно към вратата на двора. От това разтояние изглеждаше затворена. Изведнъж нещо шарено привлече вниманието ми. Да бе, това не са ли боксерки...Вдигнах ги и ги огледах. Нямаше грешка, розови боксерки с малки прасенца, бели облачета и шарени дъги... Не се сдържах и се изхили на одста висок тон. Май проглуших ухото на Чи, защото телефона все още беше в едната ми ръка.
- Няма да повярваш какво намерих.

- Ами, докато ни представяха имах време да се поогледам... - засмях се. - И.. това, което държиш.. боксерки ли са? - гледах втренчено надолу към Ирето, опитвайки се да фокусирам парчето плат, което държеше. - А, и за да не се чудиш - погледни назад и на горе.

Отначало се втренчих в боксерките приближавайки се леко, кой знае~ може би имаше камера в тях и това беше ебавка на Чики.
Но после се обърнах по посоката и я видяхна балкона.
- Мамка му, това беше страшничко. И да, РОЗОВИ боксерки~ ще купя кексче и комплект ~малкото пони~ на притежателя.

Засмях се на идеята, а после и на мен ми хрумна нещо.
- Вземи ги с теб. Среща след 5 минути в стаята.
Затворих капачето, изгасих цигарата и погледнах ухилено към Ирето. След това се замъкнах към стаята.
За късмет, този път обърках само 1 коридор. После се настаних удобно на леглото и зачаках, обмисляйки плана си.

Набутах ги в джоба на суичъра си. Изглеждаше доста смешно, но какво ми пука, можеше да мине за гробище тук.
Реших, че не е зле пак да разгледам класацийте. Радвах се, че не сме паднали много надолу~ Всъщност хората и без това бяха свикнали с дългите паузи между албумите ни, едва ли биха се притеснили сега.
Тъкмо изкачвах стълбите, когато се блъснах в нещо високо с такава сила, че паднах на една страна.
- Какво по дяволите ? - измърморих едва долувимо.
- Олелелеле, извинявайте. Наистина - не е това което изглежда, аз просто изхвърлях бутилките от стола и офиса на учителите. Моля, не ме наказвайте. - Беше хубаво нещо, че входа беше добре осветен. Пред мен стоеше момче, по скоро беше се свило на две тип 'Моля, дайте ми дъщеря си за моя съпруга' и не смееше да вдигне глава.
- Че, защо ми е да те наказвам ? - Измърморих пак и тръгнах да ставам внимателно. Лилавокосото момче най-накрая вдигна глава и сега ясно си пролича, че държи няколко шишета бира. Я виж ти, не са само монахини
- О, не си от учителите.
- Не съм.
- Няма да ме изкажеш, нали ?
- За какво ми е да се вкарвам сам в капан ? - Момчето се ухили широко и се представи - Цубаса Амаха, на вашите ослуги. Поправям всичко от-до и изоретявам някои полезни неща. Освен това снабдявам с някои нелегални неща. - Намигна ми и забелязах синито му очи.
- Аха, готини очи бту - Огледах се за телефона ми. Суупер, беше леко потрошен истоеше безжизнено(xD) на вътре във входа на общежитието.
- Сууупер... - провлачих.Момчето явно беше проследило погледа ми, защото забързано отиде в тази посока и взе телефона ми.
- Нищо непоправимо, но ще отнеме малко време, а аз бързам. - Каза и повдигна плика с бирите в лявата му ръка. После бръкна в задният си джоб и извади сравнително модерен телефон. - Ето, вземи този времмено докато оправя твоя, все пак аз съм виновен за случката. - Почеса се зад врата и сложи набързо картата в новият телефон.
- Ахаха, мерси, но не е нужно, запитъл съм се към стаята си и имам резервен телефон там. Но ми се струва, че слушалките ти са пострадали почти колкото телефона ми. - Протегнах ръка да пипна на полуви отчупената част от слушалка. Ама че запознанство.
Момчето се отдръпна неловко обръщайки ми гръб, явно щеше да поеме към друг коридор.
- Еири. - Казах тихо след него. - Казвам се Еири. - после се обърнах и тръгнах към стаята.
Damn вече ми се спеше.

Докато чаках ми стана доста скучно и реших да с епреоблека в нещо по-удобно за спане - къси гащи и широоока тениска. После изрових униформата от купа с дрехи, които ни връчиха по-рано и я окачих със закачлката на една от стените. После се метнах на леглото по гръб и се зазяпах във вратата, в очакване нещо или някой да мине. Исках да сис ложа слушалките, но знаех, че ще ме хване параноята с тази разбита врата и реших, че не е добра идея.
По едно време се чу някакво тупване в коридора. Веднага станах да проверя, но нищо. Явно е било на долния, където беше и входа. Дали не бяха Шизуо и Изая?
- Nah.. прекалено тихо.
Тръгнах надолу боса, без изобщо да се съобразявам, че краката ми бяха далеч от мъжествени. Когато се усетих бях по стълбите вече и се надявах тупването да е било от Ирето, иначе лошо ми се пишеше.

Едвам не се забих в Чики, докато се качвах по стълбите.
- Уха *подсвирнах* толкова мъжествено момче не бях виждала... - намигнах и посочих към краката й. - Бас ловя, че ако Изая те беше видял, щеше да се удави в кръвта си. - Изкикотих се при мисълта. Внезапно телефона ми извъня със странна мелодия и мина време докато зацепя, че идва от мен...
- А... ох, боже каква е тази аларма... егати странният телефон... започнах да разглеждам съдържанието на новата си придобивка~
- Та на къде сте тръгнали по това време, мадам Чи ? - седнах на стълбите докато чаках Чи да отговори~

Погледнах надолу.
- Нали? Нали? И аз това си мислех. - закимах ухилено като идиот. - А Изая, ако може да не го псоменаваш, добре ще е.
И изведнъж някаква странна мелодия се разпибитка. Погледнах Ирето странно и 'и отне известно време да се усети, че идва от нея.
- Амии, чух шум и реших да видя какво става.. И дай да се връщаме преди някой да е чул това нещо и да си навлечем неприятности.
Точно в същия момент се чу отварянето на главния вход. Направих знак на Ирето да мълчи и се приближих до ъгъла да видя кой е. Изненада - Изая.
- Тц.. - обърнах се назад и тръгнах на горе. - Говорим за вълка и той в кошарата! - прошепнах тихичко. - Да се омитаме по-бързо.

Докаято разглеждах телефона, попаднах на някои доста интересни смс-и и снимки. Биваше си го това място значи. Чики ми направи знам да стоя тихо. После погледна внимателно зад ъгъла на стената и въздъхна. Ха, Изая значи. Това момче си заслужаваше да бъде натопено.
- Ти тръгвай, аз мога да се прикрия, но теб ще те разкрият, най-малко по дирято кръв идваща от носа на Изая - Изкиктохи се пак и тръгнах внимателно към отсрещното стълбище, причаквайки Изая за да го изплаша.

При последното изречение се ухилих злобно и дори се замислих да не с епокажа, но реших, че после ще съжелявам за това.
- Окей.. - казах и на пръсти се запокатерих по стъпалата.
Огледах се на нашия етаж дали има някой.
И имаше защо. Нашият нов приятел - Юкимура Шуджи-кун беше пред стаята ни. Изчаках малко, той не помръдваше. СЛед дъъъълго мислене, реших да го направя.
Смъкнах си късите гащи до края на тениската. Добре че имаха вървичка за стягане. Поне краката ми бяха до някъде покрити и не приичах на току-що излязла от порно филм актриса. Показах се в коридора и той вендага ме усети.
- Къде си ходил толкова късно, Танака-кун? - подозрителния му тон нямаше как да не се усети.
- Амии... аз, такова... брат ми! Излезе да говори по телефона и аз се разтревожих, та.. - започнах да разтягам локуми на средата на коридора посред нощ. Чудесно просто!
- Да, да, и къде е брат ти?
- Ами.. все още говори по телефона...
- Къде?
- Май на балкона беше..
Не трябваше да слиза на долния етаж, иначе всички щяхме да го отнесем.

Усещах направо, желанието на Чи да действа в плана ми. Нослед малко изчезна нагоре по стълбите, а аз останах скрита, чакайки да изплаша онази надута буца, Изая. Който междо другото, май беше изчезнал на някъде. Нямаше какда видя дали идва към мен, защото щеше да ме види, но не изгарях от желание да прекарам ноща на стълбите, чакайки потенцялна жертва. Най-накрая реших да надникна зад ъгъла.
Подадох внимателно глава, но не видях никои. Прибрах се обратно и въздъхах, беше жалко~ щях да се израдвам, да го видя изплашен. Изведнъж се чу скърцане от към входа. Ококорих очи и пак се подадох внимателно, за да видя какво става. И едва не припаднах, на входа стоеше нещо като жена в дълга бяла рокля и с дълга права черна коса. И май ме видя, защото тръгна към мен. За жалост бях замръзнала на място и не можах дори да издам звук, а странното бяло нещо идваше към мен с доста бърза скорост. Когато стигна до мен, се протегна и ме хвана за ръката. Е това вече беше края, изпищях със все сила и хукнах нагоре по стълбите, скривайки се в първата стая която видах. 'Чиики, къде сии' проревах на ум, треперейки до вратата.

Писък. До там бяхме. Усетих как се паникьосвам, а Шуджи ме погледна ядосано и ме подмина на бегом към стълбите. След няколко секунди и аз го последвах. Спря се точно пред ъгъла, исках да видя защо, но трябваше да ми паднат гащите, разбира се, да се спъна и да се цопна по корем.
Гащите ми висяха на глезените, а тениската се беше надигнала.
- Найсуу.. - проклинах се на ум, като в същото време си биех главата и хлопах с юмрук по земята. - ИРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ~ ТОТ

Някой почука на вратата и аз една не умрях. Измрънках уплашено и се свлякох на земята. Ама, че вечер, никога повее нямаше да излеза по това време от стаята ни.
В тъмното някой се размърда и ме хвана за ръката, издърпвайки ме към себе си. Докато региарам, вече бях със запушена уста и усещах някой зад мен. Е, не мислих да се протива, защото беше запушил само устата ми, а можеше и да хване ръцете ми така, че да не мърдам. Стояхме така, докато тропането по вратата продължаваше.

След продължителното ми изпадане в истерия, накрая погледнах нагоре. Юки и някакво момиче с дълга черна коса стояха и ме зяпаха. "О, боже, Самара!". Изправих се в готовност да победна, когато "Самара" се обади.
- Хубави крака. - този глас не можеше да се сбърка. Като се вгледах по-внимателно, наистина беше той! Пък и мазната усмивка пак се беше появила.
- Изая? - попитах внимателно, за да се уверя.
- The one and only ~ - изчурулика той надменно.
- Чакай, ако ти си тук, къде е брат ми?!
Тогава явно ги е светнало прозрението, че Ирето всъщност я нямаше. Обиколихме коридорите - нищо.
Изая исакше да с еприбира, но Юки не го пусна и беше задължен да търси с нас. Накрая пак се върнахме при стъпалата.
- Пробва ли да му се обадиш? - каза ядосан Изая, а аз се ококорих. Как не се бях сетила?!
Изтичах до стаята да си взема телефона и се върнах. Набрах номера и зачаках някой да ми вдигне.

Някой се провикна от пред вратата.
- Мурасамее! Престани да вдигаш толкова шум! Имай малко срам, всички спат! - Въпросният Мурасаме явно беше този които ме държеше, защото се провикна леко в отговор.
- Съжелявам, но Shou имаше кошмари. Всичко свърши, извинявам се отново. - Човека от вън явно си тръгна без да каже нищо. В същият момент онази странна мелодия отново започна да свири. Мамка му, май си бях изпуснала телефона пред вратата... Ужас, пълен ужас.

~~ Двете нови момчета : http://myanimelist.net/character/40566/Shou_Kurusu
http://myanimelist.net/character/18734/Tsukumo_Murasame

- Защо, по дяволите, не си вдига телефона?! - обикалях ядосано в кръг с телефона в ръка. Изведнъж се спрях и го махнах от ухото си.
- Какво има? - Юки попита зад мен, очевидно разтревожен. Изая гледаше на някъде съвсем незаинтересован.
- Заслушай се. - започнах да се ослушвам по-внимателно. Звънеше телефон някъде из коридорите.
Тръгнах към мястото, от където идваше звука, а Юки се помъкна заедно с Изая след мен.
Накрая се спях пред една врата. Допрях моя телефон отново до ухото си и слушах. В краката ми стоеше друг телефон, който пък звънеше. Погледнах внимателно името, изписано на екрана. Да, определено беше Ирето.
Огледах се наоколо - нищо. Накрая погледа ми се спря върху врата пред мен. Ако бяхме в някое аниме щеше д ами се появи вена на челото, защото се ядосах адски много.
- Значи аз да внимавам... - ритнах врата с крак и тя полетя напред, чувствах се като Шизуо - А ТИ КАКВО ПРАВИШ?!

Все още чувах телефона ми, може би Чи ме търсеше. След малко някакви гласове се приближиха. Опитах се за се размърдам, но без успех. А после вратата една не ни отнесе.
Успях да различа три фигури на вратата. Едната определено беше Чики и от щастие тръгнах да говоря нещо, само дето не ми се получи много заради ръката пред остата ми. После погледа ми се спря на женската фигура от по-рано, която се беше подпряла на вратата и изглеждаше наистина отегчена. Тъкмо щях да изпищя пак, когато разпознах Изая. Отскубнах се от момчето което ме държеше и се изправих рязко.
- Ах, ти копеле... ще те разглобя, ако те докопам - заканих се и замахнах да ударя Изая.

- Чаааакай, чакай ~ - хванах Ирето тъкмо когато замахна към Изая. - Ти спомняш ли си какво ми каза на мен преди да изляза?
Гледах ту нея, ту момчето на земята, което също гледаше странно. Напълно бях забравила за Изая и Юки.
А из стаите вече се чуваше шумолене. Нищо чудно, след вдичкото това хлопане и викане..
- Майс и имаме втори Шизуо тук... - чух гласа на Изая зад мен и се обърнах и му стрелнах убийствен поглед, но той явно с погледи нямаше как да млъкне.

- Нищо не съм направила - Обърнах се към Чи - Първо това нещо ме подгони - посочих към Изая, който се изкикоти- а после се заврях в тази стая и онова нещо - посочих момчето на земята - ме хвана и ме държа така, докато не нахълта. А сега може ли да убия Изая - Протегнах се към момчето с другата си ръка.

Стоях и гледах тъпо. После си наведох главата, по навик - нали косата (перуката) ми беше до раменете, и се разтреперих, правейки опит д ане избухна в истеричен смях.
- Кхъм! - опа. Юки го бяхме забравили от всякъде. Обърнах се. Не изглеждаше много весел. Даже изобщо. - .. и не разбрах кога ще се връщате по стаите?
Наведох глава виновно, но все още ми беше смешно. А неочаквано Юки продължи.
- А ти Изая... - погледнах към Изая, който беше тръгнал на някъде без да се обажда, явно знаеше какво го очаква. - Идваш с мен.
После му чете конско и всички стояхме и гледахме като малоумни, а Изая очевидно му беше свикнал, защото изглеждаше оттегчен и от време на време повтаряше "да.. да.. добре..". Изглеждаше ми доста интересно и се съсредоточих върху оглеждането му по-внимателно.
Изведнъж се обърна към мен и пак пусна великата си усмивка, която, осъзнах, намирах за секси.
- .. Чиаки-кун! - Юки застана пред мен изведнъж и аз се стреснах. - Слушаш ли ме изобщо?!
- Аз.. да. - отговорих стресирано.
- Трябва да платиш за вратата!
- Вратата? - погледнах го объркано, а той кимна към стоящото на пода момче. - Ааааа, тази врата ли.. XD Добре, няма проблем.

- Защо пък да плаща за вратата ?! Ами ако ме беше убил - посочих към момчето на земята - Вместо ти като отговорник да ме спасиш, т... братовчед ми се наложи да го прави - Излязох в коридора избутвайки Изая и Юки, и си взех телефона. Тъкмо тръгнах обратно към стаята си, когато се сетих нещо, направих няколко крачки назад и изритах Изая между краката. - Смей да ме изплашиш още веднъж и ще те закопая под общежитието. - После продължих обратно към стаята, видимо бясна.

След казаното от Ирето към Юки тръгнах след нея, покланяйки се няколко пъти извинително.
Внезапно тя спря и се върна няколко крачки назад, след което изрита Изая между краката.
- Ууу, това сигурно те заболя. - направих гримаса към Изая. Горкия се сви на кълбо. Почти ми беше жал за него.
Тръгнах след Ирето. След известно време се озовахме в стаята и аз се хвърлих на леглото и се завих през глава, за да мога на спокойствие да освободя напиращия смях без да събудя цялотото общежитие и да ме помислят за луда.
- Ох.. ох.. - накрая си показах главата изпод завивката с насълзени очи. - Това беше .. просто велико! - след което пак ме напуши на смях и пак се скрих под завивката.

- Кое от всичо - Въздъхнах и се метнах на леглото ми. - Егати вечерта. И сигурно утре сме на училище. - Промърморих и се завих.