The Hallways

Независимо кой коридор~

Вървяхме забързно по празните вече коридори.
- Какво имаш? xD

- Математика представи си xD

По едно време се спрях.
- Абе, чакай! Аз имам физическо XDD

- Айде, айде~ почти стигнахме до моят кабинет. xD

- Kaкво? Да вляза с теб в час ли? xD

- Нямам против xD А и господина няма да възрази ;3

- А, не.. Аз отивам да си карам физическото. Тъкмо ще се видя с Джес :33 - и тръгнах обратно към стълбите.

- Доо послеее - Изкрещях след Чики - Боже днес само крещя по нея =__='

Тъкмо търчах по коридора и телефона ми звънна
- Ало ?
/- ИРЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ИСКАМ В ЯПОНИЯЯЯЯЯЯЯЯ~/
- Олеле, отвя ме - спрях на място - Нали уж искаше да си караш часовете ?

/- Fuck the classes! Искам! Звънни на Викето да идва да ни взема и да вървим, че отдавна не съм виждала Рьо и Каме.. и като ги споменах.. /
- Ам, имаш кола, може да отидем НИЕ ДА ВЗЕМЕМЕ Вики от нас... xD ... да и звъня ли все още ?

- Да бе... аз имам кола.. - затворих телефона точно пред нея. - Тръгвай, че ми умря коня XDDDD

Затворих.
- Днес само търча след теб и викам по теб ... състезание кой ще стигне първи до колата ?

- Ами, айде. Тъкмо ще стигнем по-бързо до калата, а от там по-бързо до апартамента и после до летището, което прави по-бързо до Япония и от там до апартамента на Каме... дано да го заваря с Рьо *dreamy look* - и в следващия момент се засилих към колата.

Вече бях претърсила паркинга + стълбите и единсвеното място което оставаше беше стаята по математика. Но там имаше час, а и нямаше начин да е вътре - вярно товеяна съм, ама го взех на вратата, нямаше как да го изпусна там. Това беше. Извадих телефона и набрах номера на ХюнМин.
- Имааам проблем - Проплаках
- Май Джей не ти е предал бележката ми ? - Личеше си че се забавлява с отчаяният ми тон
- Не, Предаде ми го, но го загубих + ще дойдеш ил да ме вземеш от училище, бързам да се прибера.
- Абе и аз се радвам, че те чувам... добре ще дойда да те взема... дай ми 2 минути, среща на паркинга.