Parking

Трябва да има такъв xD

Едва спрях пред някаква кола и светкавично слязох от колата, тичкайки към училището.

- Абе да не си се записала за някакъв маратон? Никога не си бързала толкова. - Извиках след Чики- И какъв ми е първият час ?!

Внезапно спрях и с еобърнах.
- Ъ, имаш физическо! - и пак се запътих към училището.

- Благодаря ! Ще се видим междучасието - Изкрещях след нея- ... чакай аз съм освободена от физическо.. какво ще правя сегааа >< - Реших да тръгна след Чики.

- Първа... - изпъшках

Аз се бях спряла на входната врата на учлището и говорех с Джеси.
После се върнах при колата и отключих на Ирито, сядайки на седалката и палейки двигателя.

- Веднъж да реша да бързам и ти се размотаваш. Epik. - Започнах да ровя из джобовете на дънките си ииз чантата си - О, не ... изгубила съм го ... Спри! - Паникьосано казах ~

- Кое бе? - изведнъж забих спирачките, защото бях тръгнала XD

Скорострелно излязох от колата.
- Едно нещо, връщам се в училище, докато се приготвите с Вики ще се прибера, ако не - ще се видим на летището xD - тръшнах вратата и затичах обратно към училище

Мигнах тъпо няколко пъти, свих рамене и тръгнах към апартамента.

След 2 минути Хъскито ми пристигна.
- Качвай се. - Влязох в колата
- Леле, нямаш си на представа колко съм ти благодарна, че дойде.
- Разбира се, че ще дойда... не бих посмял да... - Телефона ми звънна и му направих знак да млъкне
- Ало Дядо ? ... А, да дядо, супер е в училище... Концерт в Токио ?!? ДОВЕЧЕРА... ама ... не дядо... ще говоря с Чики, дядо ... да ДЯДО... ЧАО ДЯДО.. - Затворих и веднага набрах Чики.
- Имаме проблеем.

- Да, знам. Викето не ми отваря шибаната врата!
- Радвам се, че това е проблема ти. Дядо ми иска концерт, довечера в Токио. - Обърнах се към Хюнни и се усмихнах леко xD

- WHAAAAAAT?!?!?! O_O - ВИКТО-ВИКЕЕЕЕ!! ОТВАРЯЙ ШИБАНАТА ВРАТА!! ВЕДНАГА! - - Ох, ох, ОООХ! УМИРАААААМ... Какъв концерт? Тоя да не се е побъркал?!
- Ами нямаше време да го питам и да естествено, че се е побъркал... идвам към вас с Вики след 2 минути съм там. - Затворих телефона.
- Ох, извинявай, че всичко е толкова бързо. Може да дойдеш с нас в Токио ако искаш ;3 - Погледнах умилително към Хъскито ми.
- Ще го преживея... време е да слизаш. - Огледах се, вече бяхме пред апартамента ни.
- Благодаря тии! - Пресегнахсе да го целуна и изхвърчах от колата - Изчакай ме тук.