- Оппаа~, извинявай... Не беше нарочно... на сестра ми и беше лошо... - помъчих се да се просълзя леко - ...
- Ах.. не се притеснявай, ще се изчисти. Не очакване беше, но се случва... сега ако ме извиниш, трябва да се връщам обратно. Мисля, че вече ти върнах услугата. - Мъжа продължаваше да бърше повръщаното от себе си.
- Не само ми я върна, ами сега аз ти дължа услуга... Пак се извинявам, но трябва да тръгвам. Довиждане, ДжунКи оппа. - Излязох от тоалетните и едва ли не спринтирах до частният ни самолет.
- Боже, най-накрая тръгваме. Имам чувство че цял ден мина от както дядо ми се обади. - Проснах се на седалката пред Чики - Какво слушаш ?