Дори не разбрах кога сме стигнали до училище, но дишах тежко и бях потна. Облегнах се на коленете си, за да си поема дъх. Извадих телефона си и погледнах. 4 минути... Което значеше, че сме стигнали за 1. Уау. - Благодаря, Саймън, след училище може да се отбием пак. - усмихнах му се, въпреки че изобщо не ми беше до усмихване и зачаках Ирето да се нарадва. XD
През целият път ръкомахах и се плезих на хората и крещях, е, до толкова колкото можеш да нпаравиш всичко тва за една минута. - Искам още! ИСКАМ ОЩЕ! - почти подскачах върху Саймън, не че на него му пукаше, когато видях момчето което ми взе телефона. Кротнах се и зяпнах след него.
- Oh, well, wathever, ще се сетиш все някога.. - въздъхнах тежко и се изправих. Оправих си униформата и погледнах училището. - Е, започва се. А, между другото, трябва да поговорим след това. Важно е! А сега да побързаме, че ще закъснеем.
Spoiler:
то мина 1 година, колко повече може да закъснеем?! XDDDDDDDD
- Сякаш забравям нещо важно... както и да е~ - Рязко спрях на място и дръпнах Чи за ръката. - Ммм... май не ми се ходи - забих виновно поглед в земята. - Какво ще стане ако пропуснем?
Въздъхнах отново. Често ми се случва май? Сигурно остаравям... - Ире.. Първи ден, така и така сме станали, пък и поне за първия час трябва да сме там и да сме на време.. нищо че вече закъсняваме, - погледнах си часовника набързо, - а и утре .. или вдругиден, може би, така или иначе няма да идваме... Да отидем да видим с какви идиоти сме в клас, пък здраве да е!
Влязохме в сградата на училището, преобухме се, както подобава, оставихме си чантите, от които моята беше празна, и се огледахме. Тъмно, мрачно, без жива душа. - The fuck is this?! В следващия момент, на няколко сантиметра от личето ми прелетя шкаф, излизащ от някаква стая. - THE FUCK IS THAT?!