Общежитието на училището

да... XDDD

Поогледайх се и измрънках.
- Боже, тук ли трябваше да дойдем. - Извадих телефона си и прехвърлих съобщениятана бързо за да се уверя.

- Ами дааа ~ Нали сме под прикритие? Пък тук никой няма да се сети да ни търси.. - казах, вече сияеща от щастие.
Един от чистачите се появи от нищото и ни завлече към някаква стая.
Връчи ни униформи, няколко мъжки дрехи и перуки и изчезна. Аз през цялото време, разбира се, сияех от щастие и само го чаках да излезе.
И след като се чу тихото тупване на вратата изпищях от щастие.

Въздъхнах.
- Тези... по кофти униформи не можаха ли да ни дадът... поне перуките ги бива..- Започнах да се преобличам. - Хей, Чи~ Да не забравиш бинта... или каквото е това там дето трябва да се овием в него... - Подхвърлих на сияещата лидерка бялото роло.

- Няма, небой се. - подхвърлих и бързо се увих. - А кога ще се запознаем със съседите ~? ОООООХХХ нямам търпение да започнем училище kyaaaaaaa~
И в същия момент се почука на вратата.

- Май сме на път да направим крачка по въпроса... - Обърнах се рязко и се приготвих да избягаме през прзреца, ако не е някой добронамерен. В същият момент се чу мъжки глас от вън. - Извинете, че ви притеснявам, но вечерята ще се състои след малко и е желателно да се присъедините към нас за да се представите. - О.Погледнах към Чи. Е, явно ще се стоварят всички на куп. Дали ще се справи... като я гледам как сияе ... XD

След като чух съобщението ми стана още по-радостно. Обух едни 3/4 дънки, защото беше горещо. Застанах до врата и започнах да обеснявам на Ирето колко щяло да бъде хубаво и т.н. докато изведнъж не литнах с врата право напред.
Добре, че леглото беше точно пред нея, че се озовах на него иначе едва ли щях да оживея този удар. В следващия момент усетих и още нещо върху себе си освен вратата. Погледнах през рамо и съм сигурна, че ако очите ми можеха да се ококорят още повече, щяха направо да изкочат. Над мен, и над врата, стоеше едно русо момче, което беше вдигнало юмрука си заплашително все едно ще ме удря, но като ме забеляза реакцият аму беше същата като моята.

кикотех се тихо точно преди Чики да изчезне то погледа ми.
- Какво по дяволите... - На вратата стоеше русо момче в странна поза и зяпаше Чи с широко отворени очи...
- Ама вие хора не сте ли чували за врати и чукане по тях... - Наблегнах на поза да не дойдат неподходящи мисли на двамата зяпащи се Dx

- Аз.. ъ.. - започнах аз, а момчето стоеше и ме зяпаше все 1 съм извънземно.
- Шизу-чаааааан ~ тежък си ~ - изведнъж се появи втори глас, а русия не си помръдваше устните.
Осъзнах, че всъщност не е 1 човек, а цели двама и започна още повече да ми тежи.
От целия стрес взех че припаднах.

Чу се нов непознат глас.
- Ъ... - Повдигнах вежда.
И Чики припадна.
- О... - хванах се за главата, отидох и издърпах тежеста от лидерката ми, избутвайки я грубо на земята и започнах да треса Чики.
- Събуди се... - Приближих бавно до ухото й, и й прошепнах - 'Момчетата ще се измъкнат'

Веднага си отворих очите.
- Къде?!- повдигнах се в седнало положение и се огледах. - Къде бе?- Погледа ми се спря на двата индивида до леглото. - А.. о-о кои пък са тея?

КекеккекеРадвах се, че не се стигна до вода. Въпреки, че можеше да го използвам за да я уреда с тея двамата.
- Никаква идея. Хей, - Обърнах се към двамата. - Вие кои сте и какво правите в стаята на новите ученици. Надявам се само да не кажете, че сте се объркали със стола .. - Издишах тежко и се обърнах да прибера на бързо някои неща, за всеки случай.

Момчетата и двете я гледаха като полезно изкопаемо. Осъзнах, че и двамата са доста секси, но нямаше как да стане, защото бях с мъжките дрехи. Погледнах към Ирето.
- ОЛЕ БОЖЕ, ИРЕ! - все още беше със женските дрехи. Това поне обесняваше погледите им. - Кхъм. Аз съм нов ученик тук, а това е сестра ми. А сега може ли да ми обесните какво става? - престорен мъжки глас, звучеше странно, но нямаше какво да се направи.
На чернокосия явно му беше отминал шока и на личето му застана доста секси усмивка, която изобщо не ми харесваше. Все 1 беше разбрал цялата работа.
- Аз съм Изая Орихара, а .. приятеля ми тук е Шизуо. Или Шизу-чан, както..
Но преди да успее да довърши изречението отнесе един мощен удар от русокосия и се заби в отсрещната стена, точно до вратата. После стана, хвана го за яката и го завлачи през врата.
- Много ми беше приятно, ще с еопознаем някой друг път. - каза той и излезе, все още влачещ изпадналия в безсъзнание.. Изая?
Погледнах към зейналата на среща ми дупка - предполагащата се врата - и въздъхнах.
- Ире.. върви да се проблечеш, моля ти се.. ;_;

- ОЛЕ БОЖЕ, ИРЕ! - Изражението на Чики не беше тип 'КОЛКО СА СЕКСИ, МАМКА МУ'по скоро нещо не беше на ред с мен.
- Какв... - В същият момент видях отражението си в прозореца. Мамка му. Не се бях преоблекла. Лицето ми рязко предледня и не смеех да погледна към момчетата.
- Кхъм. Аз съм нов ученик тук, а това е сестра ми. А сега може ли да ми обесните какво става? - Ако не бях в шок сигурно щях да се изхиля на престореният й глас. Неволно се обърнах и видях на тъмнокосото момче. Знаех, че нищо хубаво няма да излезе от това изражение. Личише си, че е умен. Преди да довърши обаче, отнесе доста стъблине удар, който го нокаутира. Удара дойде не от кой да е, а от русият, който в момента доста бруталн г изкарваше от стаята. Какво по дяволите е това място Мислите ми бяха прекъснати от думите на Шизуо. Не бях сигурна дали искам да се видя пак с тази странна двойка.
-Ире.. върви да се проблечеш, моля ти се.. ;_;- Опа, тотално бях забравила.
- Ахахаха... ^__^""" - Отидох в банята и се приготвих на бързо. Щом се оправих и си наместих табелката или там онова бяло нещо с името и класът ти, което изискваха, извадих телефона си и погледнах съобщенията. По-рано ми бяха пратили карта за общежитието за да не се загубим.. От вън изглеждаше малко, но картата беше доста ... обширна. Ох.. бог да ми е на помощ.
- Май е време да ядем и да се представим на всички. - Обърнах се към Чи.

От страх да не разберат двамата се бях разтреперила.
- Остави представянето, дай първо да се наядем.. А и трябва да помолим да оправят вратата. - застанах точно под касата (?) и огледах изкъртените панти.
Тръгнахме към стола. бяхме нормално облечени и не с еочакваше да привлечем много внимание.
Няколко пъти сбъркахме посоките, но накрая стигнахме пред една огромна врата.
Пак се разтреперих. Не, не от глад. Сложих ръка на дръжката и въздъхнах долбоко.
Отстрани сигурно е изглеждало като сцена от филм. Все 1 влизах в Рая. То всъщност близо беше. XD

- От една старана не бих възразила да спим на отвороно.. потрошена врата... тоест не бих възразил. - Изсмях се, наистина трябваше да почна да свиквам с това. - Пък и първо ще ни кажат да се представими после ще започне яденето. - Да. Трябваше да влезем в стол пълен с кой знае колко ученици. Всички при това мъже. Усетих как преглъщам неловко.
Докато вървяхме към целта ни, не срещнахме никой. Сигурно всички вече бяха отишли и чакаха да се домъкнем за да започне храненето и да се свършва.
Щом най-накрая стигнахме и се приготвихме да влезем, точно когато Чи сложи ръка на дръжката, аз неволно я хванах и я бутнах на страни.
- Страах ме е - Изкимтях и, забивайки големите си леко влажни очи в нейните. (LOLOLOLOOLLOLL XD) - Ще ни убият, изядът, отровят, изкормят, пребият, изгорът, обесят и какво ли още не, ако разберът, че ги лъжем. Та аз не мога да спра да говоря в женски род. - Бях хванала Чики за раменете и ритмично я калетх напред назад докато говорех.

- Ире! - креснах и я хванах на свой ред за раменете. - Няма да ни направят нищо, защото няма да разберат, капиш? А за мъжкия род.. ще свикнеш. Та, това вътре е рай! - замечтано започнах да гледам аз в пространството. - Представи си колко много мъжки индивиди има вътре! И ние сме мъже, а те са... - изведнъж нещо ми прималя. - те са.. хетеро.
И в същия момент вратата се отвори и момчето, излизащо от вътре замалко да с еблъсне в нас. Беше с червена коса и очила. Зад него вървеше Русокосо момче, малко по-високо от червенокосото, което се беше ухилило до ушите по някаква причина. Като ни видяха се спряха. Червенокосият явно ни разпозна, а приятеля му не изглеждаше много заинтересова.
- А! Вие трябва да сте новите ученици. - възкликна той и започна да си рови из джобовете след което измъкна някакво листче. - Ъ.. Танака Чиаки-кун ии Танака Еири-кун, нали? Да не би да имате някаква роднинска връзка? - попита той любезно, усмихвайки се.
- Братовчеди сме. - измърмориих набързо.
- Да. Сега ще ви представя пред живеещите в общежитието. - отвори отново вратата и ни кимна да влезем все така усмихнат . - Утре ще се запознаете с останалата част от съучениците си. А, между другото, аз съм Юкимура Шуджи, част от ученическия съвет. Можете да ме питате ако имате въпроси. А това тук е Шинономе.
Отмина го като пътен знак и направи крачка напред.

Изведнъж някой отвори рязко вратата и една не ти помете. Пребледнях и се вкамених, скривайки се бързо зад Чики. Олеле, червенокосо момче... мъртва съмВътрешно си бих два шамара за да се съвзема, но когато изрече името ми, несъзнателно забих поглед в него и се измъкна от зад Чики.
- Братовчеди сме.Беше Второто нещо което съзнателно чух и идваше от Чики. Да, братовчеди, а не братовчедки. Пак пребледнях и се скрих зад нея. Ужас, идеше ми да отида и да се справя с проблемите на дядо ми собственоръчно, отколкото да стоя тук.
Русокосото момче явно беше забелязало, че нещо не е наред с мен, защото дойде и ме огледа няколко пъти обикаляки ме, без да застава пред Чики. Всъщност къде беше тя. O__O това, ще умра
- Хей, не стой така, Шуджи - Посочи към червенокоското, а после се обърна към Чики. - Хееей, братовчед ти май нещо не е добре. - Обърна се пак към не и сложи ръка на челото ми, от което аз още повече предбледнях. Без да мисля се изтрелях към Чи и се вкопчих в лявата и ръка, скривайки се възможн най-много от останалите.

От държанието на Ирето на мен ми причерня.
- Той.. малко е срамежлив.. - опитах се да я отскубна от ръката си, усмихвайки се, но не ми с еполучи.
После последвахме Шинономе (KLDFJLAHSDKJHASDH) и Юкимура-кун в стола. Червенокоското ни представи и ни настани на края на една маса.
Започнахме да ядем. Така де, аз отделях само което ставаше за ядене според моите вкусови изисквания. Беше ме страх да погледна към Ирето, защото пак щеше да ми причернее. Докато поднасях вилицата към устата си нечий глас ме накара да я изтърва.
- Абе ти да не си момиче? - гледах право в чинията си. Всички бяха затихнали.
Обърнах се и що да видя? Изая Орихара. Прималя ми. Пеше се ухилил злобно, но всички мълчаха. Накрая събрах смелост, преглътнах и с еобърнах с 'достойнство' към него.
- Не. - знаех си, че някой ден всичките тези реклами и драми щяха д ами помогнат. Особено безизразното ми лице беше неповторимо.
- А случайно да не си гей?
- И такова не съм. - тоя започваше да ме дразни и явно тестваше търпението ми.
- Доста си женствен.
Това беше последното, което ми трябваше. Изправих се и ударих с две ръце масата. Е, дори някой да не ни гледаше преди, сега вече бяхме център на вниманието.
- Виж какво... - започнах аз. Кълна се, щях да го пребия.

Eдвам накарах краката си да се размърдат и щом се докопах до масат изпъшках щастливо. Въобще не пипнах храната си, бах заета да изучавам внимателно всички около нас.
- Абе ти да не си момиче? - За малко да си върна тукощо изпитата глътка сок върху Чики и масата. Беше Изая. Ох, знаех си, че този не е на добро.
- Не.- отвърна Чи с каменно изражение, поне така изглеждаше от моята гледна точка. Ууу, все едно гледах някоя драма на живо. Отпих дълбока глътка от сока.
- А случайно да не си гей?
- И такова не съм.
- Доста си женствен. - пфттт Изкикотих се на ум.
- Виж какво... - Започна Чи, но не се сдържах. Станах от мястото си, все още с чаша връка и заобиколих Изая.
- И ти не отстъпваш на братовчед ми по женственост. - При ближих се до момчето, толкова, че да устните ми да са на сантиметър от ухото му. - Е, явно имаш нужда от внимание, но за сега не го търси при нас. - Казах почти шепнешком, но и Чи ме чу. Поех дълбоко въздух и се дръпнах леко.
- ШИЗУ-ЧАААН, О ШИЗУО-ЧАААН, МИСЛЯ ЧЕ ИЗАЯ ИМА НУЖДА ОТ ТЕБ. ИЗГЛЕЖДА МИ ЛЕКО САМОТЕН И ДОСТА ЗДРАВ. - Изая ми обърна ококорените си очи към мен и прошепно едно бързо 'кучка'. В този момент над нас прелетя един стол. И една маса.
- ИЗАААААААААЯЯЯЯЯЯЯ. - Точно на време Помислих си и се върнах на мястото си, за да допия сока си.

Когато стола прелетя нямаше нужда да се дърпам на където и да било. Но когато усетих масата да се приближава ми се наложи да залегна. Оказа се, че и Изая е направил същото. Бяхме на няколкко сантиметра един от друг. Той се ухили злобно за пореден път и се доближи до ухото ми.
- Ще се видим по-късно.
И след това изчезна. Просто изчезна. Изправих се. Нищо. Всички се бяха върнали към нормалното си хранене сякаш това да прелитат маси и столове беше нормално.
Наядохме се и се върнахме в стаята. Врата все още нямаше. Дежурният ни се извини за наудобството, но не можели да я оправят толкова късно, но до утре щяла да бъде готова.
Щяхме да псим на отворена врата. В мъжко общежитие. Чудесно.
Като изключим Изая, който се държеше като кучка имаше няколко приятни лица, но за жалост и те изглеждаха като кучки. Което значеше повече забавление.
Легнах си на леглото и зяпах тавана известно време, докато не ми се стори, че видях движеща се фигура до врата. Отначало с еопитвах да я игнурирам, но любопитството надделя.
- Отивам да изпуша една цигара на балкона. - съобщих на Ирето и си пребърках нощното шкафче.

Харесваше ми тук. Определено вече ми харесваше. Вече намерих мишена за тормоз, ако случайно ми доскучае.
Наложи се да спим на отворена врата. Супер, трябваше да стоим с шибаният бинт за всеки случай... Изведнъж Чи се изправи и отиде към балкона за да пуши. Пъф, дали си беше набелязала някой.
-Хей, не.. не се сваляй с никого... тоест това може, ама внимавай - казах унесено и се обърнах на една страна готова да заспа. Е, не ми се получи. Едва ли бяха минали и пет минути и станах, обух си някакви маратонки, един широк суичър с качулка, нахлупих си шапката и се запътих към вратата.
- Ще поогледам, Мисля, че имат хубав заден двор. - После излязох и се залутах по коридорите. Ха, добре че нямаше никой който да ме върне в стаята ми. А и дори да срещна някой такъв, нова съм, играя роли добре, ще ми се размине. Изкикотих се и извадих телефона си за да проверя някой новини по пазара.

- Няма, небой се... Но все пак нищо не обещавам! Иии ако има нещо ще ти звънна. - усмихнах се на вратата и излязох.
Извадих телефона и слушалките си от джоба на дънките си и си погледнах краката.
'Защо, по дяволите имам лак? ^^"'
Но нищо, половината народ вече спеше, другата половина беше по леглата и никой не обикаляше по коридорите. Като се върнех щях да го изтрия.
Тикнах си едната слушалка в ухото и си пуснах музика. Другата я оставих да виси за всеки случай - да не би някой да изкочи от нищото и да ме стресира, че много стрес ми се насъбра днес.
Няколко пъти сгреших коридорите, но все пак успях да намеря проклетия балкон.
Облегнах се на лактите си и лапнах една цигара. Гледката беше невероятна! Училището в цялата си прелест.
- Very beautiful, indeed. - въздъхнах и оставих пушека да излез епрез ноздрите ми. Оставих музиката да ми дрънчи в главата и от време на време си припявах. - .. Bruises and bitemarks, say, takes one to bring the.. а! - вниманието ми беше привлечена от тъмна фигура, която напускаше пансиона. Момчето беше навлякло някакво черно яке с пухкава качулка и тъмен панталон. Посред лято. Извадих телефона си и се обадих на Ирето. Докато набираше момчето се обърна. Сега разбрах от къде черната коса и фигурата ми бяха познати. Изая.
Ухили се злобно, както винаги. Съжелявах, че телефона ми трябваше да е толкова светло зелен и че светеше толкова много. Направих се, че не гледам него и изчках Ирето най-накрая да си вдигне телефона.

Лутах се, както на ме ми се стори - цял век. Имах чувството, че е като лабиринт, но поне запомних пътя по който минавам и стаите. И най-накрая стигнах до целта си. Тъкмо се приготвях да отворя вратата на проклетата градина и видях някой да минава по страничният коридор на този в който се намирах. Боже, кой носи такова облеко посред лятоНо имаше нещо странно познато и надменно в походката и самото излъчване на момчето. Телефона ми извъня и наруши тишината, но нямаше за какво да се притеснявам. Момчето вече отдавна беше изчезнало. Издишах тежко и го извадиx "Чи-лидър-чан". Определено трябваше да го преименувам за да не стане някой гаф. Отворих капачето и натиснах зеленият бутон.
- Да ? - Нямаше начин да не й споделя какво видях,все пак трябва малко да се позабавляваме.

- Боже, не можеш ли да си вдигаш телефона по-бързо? И имам въпрос, - дръпнах си от цигарата. - Може ли ученик да излиза по това време? - казах, наблюдавайки съсредоточено фигурата, която се движеше до не толкова вифоката стена, обграждаща училището, което беше в съседство.