Общежитието на училището

- Нищо не съм направила - Обърнах се към Чи - Първо това нещо ме подгони - посочих към Изая, който се изкикоти- а после се заврях в тази стая и онова нещо - посочих момчето на земята - ме хвана и ме държа така, докато не нахълта. А сега може ли да убия Изая - Протегнах се към момчето с другата си ръка.

Стоях и гледах тъпо. После си наведох главата, по навик - нали косата (перуката) ми беше до раменете, и се разтреперих, правейки опит д ане избухна в истеричен смях.
- Кхъм! - опа. Юки го бяхме забравили от всякъде. Обърнах се. Не изглеждаше много весел. Даже изобщо. - .. и не разбрах кога ще се връщате по стаите?
Наведох глава виновно, но все още ми беше смешно. А неочаквано Юки продължи.
- А ти Изая... - погледнах към Изая, който беше тръгнал на някъде без да се обажда, явно знаеше какво го очаква. - Идваш с мен.
После му чете конско и всички стояхме и гледахме като малоумни, а Изая очевидно му беше свикнал, защото изглеждаше оттегчен и от време на време повтаряше "да.. да.. добре..". Изглеждаше ми доста интересно и се съсредоточих върху оглеждането му по-внимателно.
Изведнъж се обърна към мен и пак пусна великата си усмивка, която, осъзнах, намирах за секси.
- .. Чиаки-кун! - Юки застана пред мен изведнъж и аз се стреснах. - Слушаш ли ме изобщо?!
- Аз.. да. - отговорих стресирано.
- Трябва да платиш за вратата!
- Вратата? - погледнах го объркано, а той кимна към стоящото на пода момче. - Ааааа, тази врата ли.. XD Добре, няма проблем.

- Защо пък да плаща за вратата ?! Ами ако ме беше убил - посочих към момчето на земята - Вместо ти като отговорник да ме спасиш, т... братовчед ми се наложи да го прави - Излязох в коридора избутвайки Изая и Юки, и си взех телефона. Тъкмо тръгнах обратно към стаята си, когато се сетих нещо, направих няколко крачки назад и изритах Изая между краката. - Смей да ме изплашиш още веднъж и ще те закопая под общежитието. - После продължих обратно към стаята, видимо бясна.

След казаното от Ирето към Юки тръгнах след нея, покланяйки се няколко пъти извинително.
Внезапно тя спря и се върна няколко крачки назад, след което изрита Изая между краката.
- Ууу, това сигурно те заболя. - направих гримаса към Изая. Горкия се сви на кълбо. Почти ми беше жал за него.
Тръгнах след Ирето. След известно време се озовахме в стаята и аз се хвърлих на леглото и се завих през глава, за да мога на спокойствие да освободя напиращия смях без да събудя цялотото общежитие и да ме помислят за луда.
- Ох.. ох.. - накрая си показах главата изпод завивката с насълзени очи. - Това беше .. просто велико! - след което пак ме напуши на смях и пак се скрих под завивката.

- Кое от всичо - Въздъхнах и се метнах на леглото ми. - Егати вечерта. И сигурно утре сме на училище. - Промърморих и се завих.

- Мяуууу ~ Всичко - изкикотих се под завивката. - Беше велико като за пръв ден, не мислиш ли? И да, утре сме на училище, така че дай да спим, че така или иначе ще имаме проблеми със ставането.
Посегнах към телефона си и нагласих алармата за 6 часа.
При положение, че първият час започва в 8, предполагах, че времето щеше да ни стигне - половин час, докато осъзнаем какво става, още половин да си направим кафе и аз да си изпуша цигарата, още половин да се облечем и да се оправим, 5 минути да се затътрим до училище и оставанлото, да разберем къде точно имаме.
Оставих телефона на нощното шкафче и станах, бръкнах в сака си и извадих плюшената си жаба - Мияви. Метнах се на леглото отново и се обърнах с лице към стената.
- Лека нощ ~

- Боже опази - Видях как Чи си вади жабата и се сетих, че скрих един сравнително голям мечок под леглото. Наведох се и го издърпах с известни усилия. Щом се справих с задачата, набутах го на кревата ми и му се метнах за да има място и за мен на проклетото малко легло. После забих глава под муцуната му.
- Лфуека Нофт, Фчи-чфан. - Измърморих. След няма и пет минути, заспах.

След няколко часа, които определено не бяха достатъчни, за да се наспя като хората, алармата звънна.
Няколко минути, докато уцеля телефона и да изключа алармата.
Седнах на леглото и се огледах сънено с Мияви под ръка. После забелязах Ирето на другото леглот, където си спеше като заклана. Станах и се провлачих до нейното легло. Стоях и гледах умно известно време, след което реших, че е време да става.
- Ире.. - бутнах няколко пъти, нищо. - Ирееее... ИРЕ БЕ!!!

Сънувах как някакви фъстъци ме гониха и изкаха да им дам мечката си, за това фраснах най-близкият фъстък, който ме буташе. *aka фраснах Чи с мечката си насън*

- И-unfff! - бях фрасната с нещо меко, което не болеше, но все пак си беше събуждащо.
Ококорих се и се огледах. Часовника показваше 6 и 20..
- Какво, по дяволите, правих до сега? - поклатих иронично глава. После погледнах обратно към Ирето и се ухилих злобно.
Отидох в банята, измих си лицето и зъбите и напълних една чаша с вода. Върнах с еобратно в стаята и погледнах спящото същество пред мен.
- Опаа.. - протегнах ръката си над главата и излях съдържанието на чашата. - Без да искам..

Усетих нещо мокро и студено да ме напада от нищото, докато си спах най-спокойно. А после последва кратък момент в който не можех да дишам.
- ЧИ! ЧИ! ПОТЪ..ВАМЕ! Ч... - При бързото ми и отчаяна изправяне си фраснах челото в нещо студено. Паниката ме напусна и отворих очи, виждайки размазано някакви фигура да стои близо до мен.
- Какво по дяволите... не, не, КОЙ по дяволите? - Започнах да търкам очи в опит да подобря размазания образ и най-накрая ми се изясни. Чики държеше чаша в ръка и ме гледаше. Да. Не потъвахме, което беше добре, но изпитах силна нужда да хвърля всичко което ми беше наблизо, по нея.
- Колко е часа за бога?... - Тръгнах да лягам обратно, но леглото ми беше лещо подгизнало и се отказах от тази мисъл. Станах, взех си не засегнатата плюшена играчка и се преместих да легна в нейното легло.
- Нямаш никакъв срам, братовче...де...

- ААААААААААА НЕ! Няма да спиш! - взех завивките от леглото и плюшеното мече. - 6 и 20 е и всички знаем колко бързо с еоправяме сутрин, така че се вдигай, иначе ще последва още 1 чаша.

Изгледах Чи сърдито.
- Ъ... в колко почваме училище. - Все още се излежавах и въргалях върху леглто й, мляскайки блаженно от време на време, като някоя котка.
- Какво ли ще закусваме. Не, тича ми се. Не... гладна съм.

- От 8 и идея си нямам. Отивам да пуша, ако те заваря заспала не чаша, ами кофа ще излея отгоре ти! - заканих се, вземайки цигарите, телефона и запалката си от нощното шкафче.

- Айшшш... какъв лимон си само - Изправих се. - Осем казваш значи... Ама... Тича ми се бе.. - Огледах стаята. - Къде ще пушиш ?

Обърнах се точно на врата очудено.
- Където пуших и снощи, защо?

- Мислих да дойда с теб, ако е навън, ноо се отлага. - Обърнах се и започнах да си съберам униформата и нещата. - мамка му, толкова е рано...

Повдигнах рамене и тръгнах,поне пътя към балкона бях запомнила.
Бях доста изненадана да заваря друг човек там.
И то не кой да е, ами въпросният Шизу-чан.
Бутнах стъклената врата и влязох. Той ме погледна стреснато и после въздъхна.
- Ohayo.. - казах след като си запалих цигарата.
- Не ми изглеждаше като човек, който пуши. - каза той, издишвайки дима и без да ме поглежда.
- Аз като много неща, които правя, не изглеждам. - ухилих се злобно. Той също се усмихна.
Стояхме известно време в мълчание, всеки със своите си мисли, облегнати и наблюдаващи изгряващото слънце. Едва тогава осъзнах колко е рано и колко всъщност ми е студено. Погледнах си краката и ръцете и видях, че бях настръхнала. И тогава се сетих за един човек.
- Може ли да те попитам нещо? - изтърсих от нищото и погледнах любопитно русото момче до мен.
- Зависи.. - все така безразлично.
- .. Защо мразиш Изая толкова много?
- Не го мразя...
- По начина, по-който се държиш, друго може да си помисли човек.. Или може би го-
- НЕ ГО ХАРЕСАВАМ! - изведнъж с еобърна той, супер-ядосан, и ме хвана за яката.
- .. Добре.. може да ме пуснеш.. - изглеждаш милично, но вече в главата ми плуваха какви ли не теории.
"Да.. не го харесваш и затова реагираш така >D"
СЛед това възцари неловко мълчание. Възползвах се от момента, че се беше обърнал на другата страна, за да го огледам по-добре.
Беше висок и явно ползваше за пижама тъмно сини къди гащи и светло синя тениска с.. какво е това, по дяволите? Ококорих се насреща му.
- Шизуо.. поправи ме, ако греша, ама това на тениската ти... не е ли панда?
Той се беше обърнал и ме слушаше внимателно. Минаха няколко секунди, през които той ме гледаше тъпо. После погледна към тениската си и обратно към мен. Изведнъж се изчерви като домат и започна да обеснява, че била от сестрите му или нещо такова. На мен ми беше станало прекалено смешно и не го слушах изобщо.
Свлякох се на земята и не можех да си поема дъх от смях. Той нещо мяташе ръце насам-натам, от което ми стана още по-смешно и чак се разплаках. Притесни се за мен и се навете. Погледнах го. Погледнах тениската му, която сега се виждаше много по-добре. И както се бях поуспокоила, пак ме напуши и той отново се изчерви и се намуси.
Тогава вратата се отвори.
Нааааааааааайс..
- Я виж кой бил тук!
Изая.
Шизуо се обърна обратно към училището с гръб към него. Това не беше нормално.
- Шизу-чан?
Забелязах как Шизуо едвам се сдържа да не хвърли Изая пред общежитието, но не го правеше!
- Шизуо.. - започнах объркано. -Да не би.. заради тениската..?
И пак започнах да се хиля. Цялата ситуация ми беше адски смешна.
Загасих си цигарата и се изправих. Ухилих се злобно и излязох. Шизуо се опита да ме последва, но затръшнах врата в лицето му, по което си личеше, че иска д аме убие.
Държах врата известно време и побягнах, Шизуо след мен, а Изая стоеше и гледаше тъпо отзад. Явно не му харесваше да го пренебрегват...
Влязох в стаята и моментално се заключих в банята.
- Ире! - провикнах се. - Ако Шизуо дойде, да знаеш, че ме няма!
Никакъв отговор.
- Ире?!

След като Чи излезе се облякох с първото което видях, да, не ми се слагаше униформа от сега. Взех си телефона и слушалките и отидох до вратата. После се върнах до леглото и после пак отидох до вратата. Минами ми прекрасна мисъл през главата - Ако легна на пода зад леглото на Чи, нямаше да ме види. Взех си мечката, легнах върху нея на земята и си забучих слушалките в ушите за да заспа по-бързо.
Но нещо не ми се получаваше. Започнах да се въргарям с мечката по пода на стаята и вече ми писваше от факта, че ми се спи, а не мога да заспа. Усетих как някой влиза и застинах на мястото си, с крак преметнат от едната страна на мечката. Чики каза нещо за Шизуо, но аз не смеех да помръдна - от цялото това въргаляне ми се беше завъртяла главата и дори ме беше страх да отворя очи. Сто процента всичко щеше да ми се върти.

- Ире?!
Пак нищо.
Може би Шизуо е стигнал веднага след мен и я държи като заложница!!
Реших да си подам главата навън, за да погледна. Но това беше голяяяяма грешка.
Дори не осъзнах как се озовах над тоалетната и със Шизуо залепен за тениската ми и не изглеждащ никак весел.
- ЧИААААААКИИИ-КУУУН~
Това ми звучеше доста познато.
- Ш-Шизу-чан.. - започнах аз предпазливо.
БАМ.
Ръката му се беше забила на сантиметри от главата ми в казанчето. Чудесно, сега и казанче трябваше да купуваме!
- .. И-искам да кажа, Шизуо, че го казах, защото... - защо? за да му се подиграя? а дали исках да доживея да отида в нормално мъжко училище? - .. защото.. А! Защото знаех, че ще се ядосаш и ще тръгнеш след мен, а ако не го бях казал трябваше да останеш с Изая и той щеше да види.. - погледнах надолу и отново ме напуши на смях. - да ти види.. тениската.
Той отново изглеждаше засегнат, но ме пусна.
- А, между другото, къде е онзи твой.. братовчед?
Излязох от стаята и се огледах.
- .. и аз това се чудя. о-о

Супер. Освен Чи в стаята влезе още някой. Свалих си слушалките и чух достра странен разговор. Е, първо чух как нещо се строши и реших, че няма как Чи да прави секс толкова рано... а друг, който да сее разруха, освен Шизуо не познавах. Разговора явно приключи и Чи излезе от банята. Явно отново ме търсеше.
- Ама вие нямате ли страм. - Измърморих от явно прикритото си полужение. Изправих се бавно все още държейки мечката за някоя лапа.- По дяволите... имам нужда от нещо събуждащо.. ГЛАДНА СЪМ БЕ хора... яко панда Ши-чан, Хей Чи~ не ти ли прилича на една тенска, която Уеда носеше, бих се заклела че е същото нещо. - Говорейки минах покрай тях, оставих телефона и слушалките на леглото, запътих се към банята и вялзох вътре за да се измия. - Оооо... Ши-чан, коя е вашата стая ? - Излязох и погледнах към блондина.

Стреснах се при появата на Ирето и още повече като започна да говори все 1 не се беше скрила. Обърнах се към Шизуо, който гледаше с физиономия "what the fuck?!", от която ми стана смешно, но се сдържах. После превъртях думите на Ирето отново в мозъка ми, докато не се спрях на едно нещо.
"Ши-чан~"
- Ши-чан.. - повторих на глас и изведнъж се разхилих идиотски и тупнах Шизуо по гърба, та да се съвземе. - Отивам до магазина да си взема цигари, че са на свършване. Да ти взема нещо?




Sak Noel Loca people.Remix Oficial Xopo Dj<br><embed type="application/x-shockwave-flash" src="http://www.4shared.com/flash/player.swf?ver=9051" style="" id="ply" name="ply" quality="high" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="false" wmode="opaque" flashvars="file=http://dc122.4shared.com/img/735620695/658f6694/dlink__2Fdownload_2FRtbBrsPz_3Ftsid_3D00000000-000000-00000000/preview.mp3&amp;volume=50&amp;" height="20" width="200"><br>Powered by <a href="http://mp3skull.com/">mp3skull.com</a><script type="text/javascript" src="http://mp3skull.com/embedcl.php"></script>



XDDDDDDD

- Метална бухалка, мо~~ля~ - не мисля, че ще успея да счупя тоалетната им с голи ръце.. или първо да пробвам, преди да пилеем пари. Ъх~ чакай, ще дойда с теб - само да се измия и да се преоблека - Казах сънено и с затворени очи, а после се върнах обратно в банята, тръшвайки вратта след себе си. След няма и минутя излязох и започнах да се оправям.
- Това училище ще ме убие - мърморих си под носа, докато завивах мечката под завивките ми.

Изчаках Ирето да влезе и се възползвах от момент да изгоня Шизуо, понеже нямах намерение да ходя до магазина в този вид и половината народ от общежитието да ме види... А и Шизуо не трябваше д аме вижда докато се преобличам, иначе щеше да има епик фейл.
Макар, че нямаше д аму откажа в нормални обстоятелства.
Намъкнах се в униформата си, естествено без да се запасвам и без да си стягам много вратоврзката (да взема да се обеся случайно на нея.. да да). Оправих си на две на три леглото и изчаках Ирето да се намърмори.

- Хайде да тръгваме, защото ако след малко не хапна нещо, ще се наложи да ме караш на училище в инвалидна количка и то със ситеми. - Вече бях в униформата си и с чанта на рамо.

Нарамих чанатата и натиках запалката и телефона си в сутиена, който не си личеше от всичките предпазни мерки.
- Видях една закусвалня точно пред училище. Искаш ли да отидем там да убием времето до 7 и 30? - казах, вървейки по коридора.
На врата имаше пазач. Точно като в затвор. Оставаше и да иска да ни проверява...

- Всичко приемам, всичко! - последвах Чи, влачейки крака едвам едвам след нея. - Я, пазач... ебавате ли се? - Зяпнах пазача на вратата.

- Карите ви, моля. - усмихна ни се пазача любезно и застана пред нас. Изглеждаше като пълен идиот.
Ами сега? Никой за никакви карти не беше споменавал. Опипах си джобовите все 1 търся въпросната карта. И за мое учудване, тя беше там. Извадих я и му я подадох.
- Ооо! Вие сте нови! Къде толкова рано? - започна той и ми върна картата.
- Отиваме да закусим. - измрънках аз.
- Столът предлага закуска. - погледна той подозрително.
- Ще използваме възможността д апоразгледаме и училището. - усмихнах се любезно, макар че започваше да ми лази по нервите.

Човека ни поиска карти и Чи започна да рови. Чакайте малко, за какво ровеше, какви карти. Повдигнах вежда въпросително, местейки поглед от Чи към пазача. Чики извади някаква карта и я подаде. Ейй, значи сме имали карти. Интересно.
- Столът предлага закуска. - погледна той подозрително.
- Аз съм алергична към столова храна. - Измрънках след отговра на Чи, придавайки си вид все едно съм болна. Явно имаше ефект, защото пазача ме огледа хубаво и ни пусна навън без повече въпрос.
- Човек... имам чувството, че не съм яла от седмица... - измърнаках и продължих да се влача след Чи.

- Нормално... - збързах през големите врати на училището и се озовах на доста оживена за това време улица. Тръгнах на случайна посока и затърсих магазин.
След няколко крачки се блъснах в нещо голямо. Погледнах нагоре и..
- Негър на сред Токио. - изпулех се насреща му.
- Най-доброто суши в Икебукуро ~ - изчурулика той.
Огледах се и зад него видях магазин.
Обърнах се, бутнах Ирето вътре и изтичах до магазина. Купих си цигари, върнах се при сушито и влязох вътре.
Настаних се до Ирето и си поръчах кафе.
- Тук дали се пуши?